Историята на превръщането му от местна централно американска напитка в световна сладост обвързва множество култури и континенти. Първите хора, известни с приготовлението на шоколад, били древните култури на Мексико и Централна Америка. Тези народи, в това число маите и ацтеките, смесвали семената на какаото с различни сезонни билки, получавайки пикантна, пенеста напитка. По-късно испанските конкистадори пренесли семената в родината си, където били създадени нови рецепти. От тогава насам, развитието на технологиите и нововъведенията са променили вида и вкуса на шоколада, но и до ден днешен той остава един от най-любимите аромати в световен мащаб.
Корените на шоколада в древна Централна Америка. Повечето хора свързват името шоколад със сладките бонбони, произвеждани в днешни дни. Но всъщност, в древното минало на Централна Америка, той бил консумиран като горчива напитка. И за тези хора той не бил просто любима храна, а също играел и важна роля в религиозния и социалния им живот.
Маите.
Първите, за които със сигурност се знае, че са познавали тайната на какаото, са маите от класическия период (250 г.пр.н.е – 900 г.сл.Хр.). Неговото присъствие в културата им е открито в множество фигури и истински останки в древни съдове от разцвета на майската цивилизация. Маите населявали обширни земи и често търгували помежду си на големи разстояния. Границите им покривали днешно Южно Мексико, териториите на Белиз, Гватемала, Хондурас и части от Ел Салвадор.
Археолозите не са сигурни как точно маите на първо време са открили тайната на какаото – дърво, растящо в дебрите на дъждовните гори из тяхната родина. Но едно нещо е сигурно – шоколадът бил почитано питие. Върху множество реликви от тяхно време са изрисувани сцени с хора пиещи и наслаждаващи се на напитката.
Именно маите и техните потомци в Централна Америка пренесли дървото от дъждовните гори в собствените си земи, където го отглеждали и берели. Когато през 1967 г. в Ел Салвадор случайно било открито майско село, край домовете били открити останки от какаови градини, а доста от глинените съдове съдържали добре запазени семена. Явно, плодът бил дотолкова ценен, че местните жители събирали семена от дъждовните гори и ги пресаждали в домашните си градини.
Вероятно обработката на какаото, която прилагали, не се различавала особено от днешната. Маите оставяли плода да ферментира, след което оставяли семената да изсъхнат. Накрая ги изпичали на решетка, държана над жив огън. След това черупките трябвало да бъдат отстранени и семената смлени до паста, което се извършвало с помощта на малък камък, наречен мано, върху повърхността на по-голям, носещ името метате. Най-накрая, от тази паста, смесена с вода, люти чушки, царевично брашно и други съставки и подправки, маите правели своята шоколадова напитка.
Сред маите от класическия период всеки, независимо от благосъстоянието си, можел да се наслади на шоколадовата напитка. Заможните просто го пиели от съдове, изящно декорирани от специално обучени художници. В интерес на истината, именно тези декорации показват най-много от положението на шоколада в живота на древните маи. Някои изобразяват царе или дори богове или животни, пиещи горчивата напика. Върху тях, също така, и изписан специалният глиф, значещ шоколад в писмения език на маите. В допълнение, историческите източници от онова време съдържат множество подробности относно ролята му в обществото.
Какаото и шоколада били широко прилагани за церемониални цели. Като абсолютен фаворит сред местните царе и свещеници, той вземал специално участие и в съответните церемонии. Дори тамошните двойки пиели шоколад при своите брачни церемонии. Но може би най-свещеният ритуал за маите бил обета на кръвта, а сцени от древни религиозни текстове понякога показват свещеници, извършващи нужния ритуал над какаови шушулки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар