Aцтеките. Към 1400 г. Централна Америка имала нови господари. Ацтекската империя доминирала в по-голямата част от региона. Техните земи се простирали от Северно Мексико до земите на маите в Хондурас.
Някои учени смятат, че “чоколатъл” е ацтекската дума за шоколад. Други, обаче, твърдят, че това всъщност е испанска комбинация от ацтекското “какауатъл”, значещо горчива вода, и майското “чокалха”, от своя страна обозначаващо гореща вода.
Ацтеките обаче не били способни да отглеждат какао. То не виреело в сухите хълмове на Централно Мексико – сърцето на Ацтекската империя. Така че този народ бил принуден да търгува какао с маите и останалите местни племена, за да осигури постоянния приток на семена, нужни за приготовление на шоколад. В отстоящите на юг земи на маите, ацтекските търговци пълнели кожени раници с какао, който ценен товар бил пренасян на крака до столичния град – Теночтитлан – намиращ се в рамките на днешно Мексико Сити.
Какаото бързо се превърнало в основен търговски продукт на ацтеките – не само като ценно питие, но също и като разменна монета, дар за боговете и данък към владетелите. Последната практика започнала от това, че ацтекските владетели изисквали редовен данък от обикновените граждани и покорените народи, наричан понякога и “откуп”. Поради ценността на какаото тези, които живеели в райони, в които се отглеждало, плащали в семена. Разбира се, това не били единствените стоки – използвали се също и чаши за какао, пера, кожи от оцелот, някои скъпоценни камъни и много други.
А например, дворът на Монтесума предполагаемо консумирал над 2000 чаши шоколад дневно, петдесет от които се смята, че изпивал самият император.
Подобно на по-ранните маи, ацтеките също консумирали горчива шоколадова напитка с подправки. Захарта, като земеделски продукт, била непозната на древните жители на Централна Америка.
В обществото на ацтеките, обаче, само управниците, свещенослужителите, заслужилите воини и уважаваните търговци можели да си позволят свещената отвара. Шоколадът изпълнявал специална роля в кралските и религиозни обреди и при двата народа. Свещениците принасяли какаови семена в дар на боговете и поднасяли шоколадови напитки по време на церемониите.
Някои съставки променяли гъстотата, аромата, цвета и дори предназначението на отварата. За да му придадат дълбока, кървавочервена следа за ритуални нужди, ацтеките прибавяли ачиоте, семе от анатовото дърво.
Шоколадът бил ацтекския вариант на божествената амброзия, тъй като, според легендата, лично богът Кетсалкоатъл донесъл райското какао на Земята. В следствие на това той самият бил изгонен от останалите божества, които смятали, че единствени трябва да го пият.
Няма коментари:
Публикуване на коментар