сряда, 19 май 2010 г.

Тарталети с шоколад



Необходими продукти
200 гр. брашно
1 п. краве масло
1 к.ч. захар
1 яйце
За пълнежа:
250 гр. орехи
125 гр. захар
200 мл. мед
3 яйца
50 гр. краве масло
1 ч.л. ванилова захар
За глазурата:
200 гр. натурален шоколад
100 мл. вода
50 гр. масло
Начин на приготвяне
Маслото се разбива със захарта, добавят се яйцето и пресятото брашно и се меси, до получаване на еднородна маса. Тестото се увива във фолио и се поставя в хладилник минимум за 2 часа. След като се извади се оставя на стайна температура 20 мин. Оформят се малки топчета и се разстилат равномерно във формичките за тарталети. Пекат се във фурна, предварително загрята на 180 градуса.
За плънката се разбиват с миксер маслото и захарта. Добавя се меда, ваниловата захар и яйцата едно по едно, а след тях и орехите. Сместа се обърква добре. Изваждат се формичките от фурната и се пълнят със сместа, след което се слагат отново във фурната.
Когато са готови формичките се отстраняват от тарталетите докато са още топли.
Заливат се с глазурата от разтопения на водна баня шоколад Barry Callebaut и масло
Но ако времето ви е безценно можете да се снабдите с готовите тарталети направо от  Алимко. Предлагат се в две форми кръгла и тип лодка. Освен по форма има избор и във вкуса: солена или сладка. Сега остава само да ги напълните с някой вкусен крем. Bon Apeti. 

петък, 14 май 2010 г.

Облечете се в...шоколад.





Представяте ли си да носите дрехи, обувки и чанти от шоколад, но трябва да бъдете изключително внимателни с температурата в помещението – има опасност да се разтопите...


Шапка и бюстие от шоколад направен в „Салон на шоколада” в Шанхай. 






Източник: figurata.com

Шоколадът е лекарство!


Можете да си отдъхнете – дори да прекалите с шоколада, няма да нанесете особена вреда на организма си, особено ако наблегнете на тъмния шоколад. Какаото, което се съдържа в любимия ни продукт, е с високи нива на антиоксиданти и теобромин, които имат благотворен ефект върху настроението ни и нервната ни система като цяло.

Тези факти са отдавна известни, а новината е, че последни изследвания за въздействието на какаото показват, че то е подходящо дори за лечение на някои болестни състояния на организма. Приемът на натурален шоколад например, потиска кашлицата, а какаовият прах се добавя като активна съставка в храни за диабетици.

Наскоро индийски специалист от университета в Гана, Индия, обяви пред британските медии, че натуралното какао на прах помага превантивно против малария. “Разболявахме се със семейството ми веднъж в годината от малария. Но откакто приемаме по 2 чаши какао смесено с топла вода на ден, вече не боледуваме”. Професор Адаи препоръчвал на пациентите си между 2 до 5 чаши дневно разтворено неподсладено какао против маларията. Негови колеги ползвали същото средство и при други болести – за подобряване на зрението, против астма и др.

В Лондон друг професор от известна клиника за лазерно лечение на зрението дава на пациентите си тъмен шоколад 30 минути преди операция. “Пациентите, които са приели шоколад преди това, са спокойни и концентрирани, за разлика от тези на успокоителни, които губят концентрацията си”.

Влиянието на какаото върху настроението ни също не е само плод на митове. Психиатрите отдавна препоръчват малка доза тъмен шоколад дневно като лек антидепресант. Доказано е, че така нивата на серотонина и допамина се покачват и се отразяват пряко върху психичното ни състояние, пораждайки чувство на щастие. Шоколадът (или по-скоро разтвореното във вода какао) се е използвал в миналото като стимулант, афродизиак, диуретик и лечение на меланхолия.

Време е значи лекарите официално да започнат да предписват шоколадови хапчета вместо антибиотици. Сигурно тогава няма да имаме търпение да се разболеем!

Източник::  http://www.arenabeauty.com

сряда, 12 май 2010 г.

За сладоледа I част

Според легендата италианецът Итало Маркиони е този, който измисля за пръв път рогчето със сладолед. 

През 1903 Итало регистрира патента си в Ню Йорк, въпреки че продава сладоледени рогчета още от 1896.


Но как Маркиони стига до изобретението си?


Уморен от проблемите със счупените чаши, пълни със сладолед, Итало прозрял, че печените вафлени фунийки могат да заместят чудесно чашите.


Във фунийки или пластмасови чашки, днес 25 милиона италианци изяждат средно по 3-4 сладоледа на седмица. 



Всяка година италианецът поглъща средно по 9 кг сладолед.


Въпреки че почти всеки ден италианските сладоледажии предлагат нови и нови вкусове, най-търсените си остават шоколадът (cioccolato), предпочитан от 27 на сто от италианците, лешниковият (nocciola), който предпочитат 20 на сто от тях. 


Следват лимонът (limone)-13 %, ягодата (fragola)-12 %, страчатела (stracciatella)-9 % и чам-фъстъкът (pistacchio)-8 %.


Любителите на традиционните вкусове определят като доста странни синия сладолед и сладоледа



от рози, но те са направо невинни, в сравнение с предлаганите в Япония на базата на охлюви, индийско къри, люта чушка, соев сос , чесън, сол или змийска отрова.

Митът за сладоледа като нещо, от което се дебелее, е напълно погрешен, според италианските експерти. 

Сто грама сладолед съдържат около 200 калории, което е колкото 30 грама спагети със сос или колкото 200 грама месо. 

Затова и мнозина италианци през лятото заместват обеда си с лесно смилаемия от стомаха сладолед. 

Шоколадът IX част

Скъпият ръчен шоколад отстъпил на достъпните масови бонбони. Драстичното спадане на цената му, пък, отворила възможност за кулинарни експерименти. Скоро той се появил не само във форма, образ и подобие, а станал популярен и като съставка на други сладкиши, като пасти, торти, или пък кекс.

И така и до днес. Интересен факт е, обаче, че какаото още се отглежда на ръка. Докато машините са успели да подобрят всеки един друг етап от обработката му, този е останал незасегнат вече трето хилядолетие. Производителите на шоколад все още закупуват ръчно отгледано, ферментирало и изсушено на ръка, както и ръчно пакетирано какаово семе.

Най-голям ден за днешното световно разпространение на сладката храна пък дали за голямо учудване, военните. Крак подела кралица Виктория, която изпращала на своите войници коледни подаръци с шоколад. През Първата световна война, той бил част от порциона на всеки американски войник. 



До 1930 година вече съществували близо 40000 различни вида шоколад. При все това, той не е така популярен в цял свят, както в Европа и Америка. Много азиатски култури никога не развили истински вкус за шоколад, а и като че ли за сладкото като цяло. В интерес на истината, в Китай се пада 1 изяден шоколад на 1000 само в Британия. В Гана и Кот д’Ивоар хората също рядко го ядат и той не струва за тях повече от обикновената храна. Може би единствената страна, запозната изключително късно със шоколада, остава Япония, където той е донесен чак през Втората световна война и едва в днешни дни придобива известна популярност.

Но освен за приготовлението на шоколад, какаото се използва и в някои други области на бита. От забравени времена той е нещо повече от храна и служи както на здравето, така и на красотата (ако не преяждате много). Теоброминът разширява кръвоносните съдове, поради което яденето на шоколад се препоръчва при високо кръвно налягане. Какаовото масло от своя страна намира широко приложение в козметиката и отчасти във фармацевтиката, включително за обвивка на хапчета.

Шоколадът, като цяло, остава свързан и с множество религиозни празници. Дори и ние очакваме да ядем шоколад на Коледа. В Мексико, например, по време на Деня на мъртвите, той им се предоставя в дар. 

Шоколадът VIII част

Модернизирането на шоколада


Този последен етап от развитието на шоколада.


Настъпила Индустриалната революция. Настъпил постепенно и краят на робството. Европейци и американци започнали да си купуват както какао, така и захар, след много забрани, негодуване и такива разни. Най-важното, обаче, което се случило, че започнал да се произвежда добре познатия солиден шоколадов бонбон.

Още в началото на 18 век някакъв французин, по име Дорет, изобретил хидравлична преса, с помощта на която превръщал
какаовите семена в паста. Не много след това друг французин, този път Дюбюсон, създал парната шоколадова мелница.

Тези първи механични нововъведения освободили много хора от непосилен труд. Започнало масовото производство на
шоколад. И освен това, докато преди Революцията той бил гъста, груба, малко мазна паста, разбърквана с вода или мляко, за да стане годна за пиене, новите технологии позволили обработката му до фина паста, та чак и до ядлив шоколадов блок



Вероятно най-важното и едно от последните реални нововъведения (а не технически подобрения) била какаовата преса, създадена през 1828 г. от холандския химик Конрад ван Хойтен. Тя изстисквала какаовото масло (оставяйки праха, който ние наричаме какао) и довела не само до улесняването на по-късната обработка, но и до невероятното му поевтиняване. 

Разбира се, много нови съставки също обогатили
шоколада. Самият ван Хойтен добавил различни алкални соли, улесняващи смесването с вода и придаващи по-тъмен и плътен цвят. По-късно, през 1875 г., Даниел Петер и Анри Нестле добавили кондензирано мляко към шоколада. Техният кремобразен “млечен шоколад” придобил светкавична широка популярност. През 1879 г. пък Рудолф Линдт създал още едно важно приспособление – коничната машина (доста оригинално, машина, която прави конуси). Тя пресовала пастата от какаовите семена в сочни шоколадови блокчета, а името им идва от първата форма, която е ползвана. 

понеделник, 10 май 2010 г.

Банан и шоколад срещу пролетна умора

Шоколадът и бананите могат да бъдат средство за преодоляване на пролетната умора. Това заяви в ефира на Дарик радио психиатърът д-р Веселин Герев, пише dariknews.bg. По думите му явлението е физиологично състояние, което продължава около 2 седмици от около средата на март и докъм средата на април. Той допълни, че медикаментите не оказват почти никакво влияние върху отпадналия организъм. Помагат по-скоро разходките на слънце, допълни д-р Герев.


Въпреки неизбежността на пролетната умора, която според запознати засяга в една или друга степен 100% от българите, специалистите препоръчват подобряване на храненето и употребата на повече витамини. Желателна е консумацията на плодове и зеленчуци и ограничаване на тестените храни.

Полезна е и копривата, определяна от някои като най-ефикасното средство срещу пролетната умора. Тя може да се готви или да се пие като чай. Неслучайно тази билка покълва през март. Употребата й увеличава съдържанието на желязо в кръвта и спомага за пречистване на организма от токсините.

Пролетната умора се появява вследствие увеличаването на слънчевата светлина, която повишава нивото на серотонин. Това вещество от една страна регулира тонуса и жизнеността. Същевременно серотонинът отговаря и за съня. Повишаването му обяснява отпадналостта и честите прозявки.





Източник: Log.bg

Шоколадът VII част

Подобно на испанците, повечето останали европейци също карали своите работници да извършват целия процес по обработката на какаото. Единствено смилането им настъпвало след пристигането в европейските пристанища, където обаче то продължавало да се извършва на ръка. 


Нарастващите количества и бавния процес, обаче, скоро започнала употребата на вятърни или запрегнати с коне мелници. Европа танцувала в лудостта на “шоколадовите мелници”. Първоначално, по испански прототип, шоколадът се подсладявал със захар – друг скъп плантаторски продукт. Чак в края на 17 век сър Ханс Слоун, президент на Кралския колеж на физиците, стартирал нова кулинарна традиция, смесвайки вече популярното питие с мляко за по-мек и фин вкус.

 Според легендата, любовта на френския двор към шоколада утвърдила новата кралица, всепризнатата (и самопризната) шокохоличка Ана Австрийска, дъщеря на Филип III Испански и съпруга на Луи XIII от 1615 г. Той останал достъпен, обаче, само за аристократите. 



В Англия, пък, всеки паралия можел да му се наслади. Първата шоколатерия била открита в Лондон през 1657 г. Подобно кафетериите, които станали популярни много по-късно, тези също предоставяли комбинацията от приятно горещо питие с политически дискусии, общуване и хазарт. 


Много шоколатерии допускали само джентълмени. Други пък давали път на всекиго, който можел да си позволи входната такса. Появили се и специалните сервизи за сервиране на шоколад. Европейците предпочитали да пият напитката от орнаментирани чаши, изработени от фини материали и също толкова фино декорирани. Също като подобните керамични съдове на древните маи и ацтеки, и тези се оказали повече от място, където да ви налеят шоколада, а станали символ на богатство. 

вторник, 4 май 2010 г.

Шоколадът VI част

Европейската мания.


 Сто години изминали преди европейските държави да прихванат шоколадовата лудост. Искали ли са испанците да го запазят само за себе си? Как точно се е разпространила новостта за шоколада


Никой не е сигурен в отговорите на тези въпроси. Някой, обаче, оставил тайната да се изплъзне и пуснал най-големия дявол из европейските кралски дворове, устоял на екзорсизма чак до Индустриалната революция, когато шоколадът най-сетне станал обществено достъпен. 


Според някои легенди английски пирати конфискували шоколада от испански кораб и пренесли питието на Острова. Други приказват, че италиански търговци закупили тайната. Според трети инфантата на Испания, която се омъжила за крал Луи XIII Френски първа “разсипала семената” на какаото. Така или иначе, бумът настъпил. 


Много държави установили какаови колонии. Англичаните, холандците и французите също колонизирали отглеждащи дървото земи близо до екватора. Британците засели какао на о-в Цейлон. Холандците създали плантации във Венецуела, на о-в Ява и о-в Суматра. Франзуците пък фокусирали вниманието си върху Западните Индии. Скоро корабите им започнали да превозват достатъчно какао за европейския пазар.

Но се почувствал и недостиг на човешка ръка, поради огромния глад на Европа за стоки. Множеството плантационни култури, като захарта, индигото, тютюна и памука, вече изисквали огромно количество труд. И тъй като много американци измрели от европейски заболявания, местата им били запълвани от продукта на робовладелческите “турнета” из Африка. За две столетия, огромната работна сила била подхранвана с милиони. 

Шоколадът V част

Иберийците прибавили и ново пособие в обработката на шоколад. Тя не се променила коренно – както не се е променила и до днес – особено след като наемната или робска работна ръка така или иначе вършела цялата работа от обирането до смилането на семената. 


Новото приспособление – проста дървена бъркалка – изглежда като онова вдясно – наречена молиниьо, все пак доста улеснила смесването на съставките в напитката. Не се смейте! И бъркалките трябва да ги измисли някой, те да не са манна небесна?


 И до ден днешен много мексиканци и испанци използват традиционните мано, метате и молиниьо при приготовлението на шоколадови напитки.

Според легендите, през 1544 г. доминиканци довели група централноамериканци при принц Филип в Испания. Тази делегация, на практика заложници, дала на Негово Величество първата глътка шоколад, който скоростно се разпространил като нова мода в испанския двор.



 Поради ранната колонизация на Америките, Испания задържала монопол над шоколада в продължение на много години. Само най-заможните или най-големите връзкари сред благородничеството успявали да си осигурят скъпия продукт. Почти незабавно били разкрити ободряващите и хранителните му способности.


 Какаото по природа е богато на калории, съдържа кофеин и още едно подобно вещество, носещо названието теобромин). Като резултат, през 16 век шоколадът станал известен като свещеническа напитка за пости. След множество дебати, Римокатолическата църква позволила на хората да го пият (т.е. да е в течно състояние) по време на пости, когато твърдата храна е табу.

“Чудотворно питие, което засилва съпротивителните сили и бори изтощението. Чаша от това безценно питие позволява на човек да върви цял ден без никаква храна” – Ернан Кортес, 1519 г.