Подобно на испанците, повечето останали европейци също карали своите работници да извършват целия процес по обработката на какаото. Единствено смилането им настъпвало след пристигането в европейските пристанища, където обаче то продължавало да се извършва на ръка.
Нарастващите количества и бавния процес, обаче, скоро започнала употребата на вятърни или запрегнати с коне мелници. Европа танцувала в лудостта на “шоколадовите мелници”. Първоначално, по испански прототип, шоколадът се подсладявал със захар – друг скъп плантаторски продукт. Чак в края на 17 век сър Ханс Слоун, президент на Кралския колеж на физиците, стартирал нова кулинарна традиция, смесвайки вече популярното питие с мляко за по-мек и фин вкус.
Според легендата, любовта на френския двор към шоколада утвърдила новата кралица, всепризнатата (и самопризната) шокохоличка Ана Австрийска, дъщеря на Филип III Испански и съпруга на Луи XIII от 1615 г. Той останал достъпен, обаче, само за аристократите.
В Англия, пък, всеки паралия можел да му се наслади. Първата шоколатерия била открита в Лондон през 1657 г. Подобно кафетериите, които станали популярни много по-късно, тези също предоставяли комбинацията от приятно горещо питие с политически дискусии, общуване и хазарт.
Много шоколатерии допускали само джентълмени. Други пък давали път на всекиго, който можел да си позволи входната такса. Появили се и специалните сервизи за сервиране на шоколад. Европейците предпочитали да пият напитката от орнаментирани чаши, изработени от фини материали и също толкова фино декорирани. Също като подобните керамични съдове на древните маи и ацтеки, и тези се оказали повече от място, където да ви налеят шоколада, а станали символ на богатство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар