Иберийците прибавили и ново пособие в обработката на шоколад. Тя не се променила коренно – както не се е променила и до днес – особено след като наемната или робска работна ръка така или иначе вършела цялата работа от обирането до смилането на семената.
Новото приспособление – проста дървена бъркалка – изглежда като онова вдясно – наречена молиниьо, все пак доста улеснила смесването на съставките в напитката. Не се смейте! И бъркалките трябва да ги измисли някой, те да не са манна небесна?
И до ден днешен много мексиканци и испанци използват традиционните мано, метате и молиниьо при приготовлението на шоколадови напитки.
Според легендите, през 1544 г. доминиканци довели група централноамериканци при принц Филип в Испания. Тази делегация, на практика заложници, дала на Негово Величество първата глътка шоколад, който скоростно се разпространил като нова мода в испанския двор.
Поради ранната колонизация на Америките, Испания задържала монопол над шоколада в продължение на много години. Само най-заможните или най-големите връзкари сред благородничеството успявали да си осигурят скъпия продукт. Почти незабавно били разкрити ободряващите и хранителните му способности.
Какаото по природа е богато на калории, съдържа кофеин и още едно подобно вещество, носещо названието теобромин). Като резултат, през 16 век шоколадът станал известен като свещеническа напитка за пости. След множество дебати, Римокатолическата църква позволила на хората да го пият (т.е. да е в течно състояние) по време на пости, когато твърдата храна е табу.
“Чудотворно питие, което засилва съпротивителните сили и бори изтощението. Чаша от това безценно питие позволява на човек да върви цял ден без никаква храна” – Ернан Кортес, 1519 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар