Този последен етап от развитието на шоколада.
Настъпила Индустриалната революция. Настъпил постепенно и краят на робството. Европейци и американци започнали да си купуват както какао, така и захар, след много забрани, негодуване и такива разни. Най-важното, обаче, което се случило, че започнал да се произвежда добре познатия солиден шоколадов бонбон.
Още в началото на 18 век някакъв французин, по име Дорет, изобретил хидравлична преса, с помощта на която превръщал какаовите семена в паста. Не много след това друг французин, този път Дюбюсон, създал парната шоколадова мелница.
Тези първи механични нововъведения освободили много хора от непосилен труд. Започнало масовото производство на шоколад. И освен това, докато преди Революцията той бил гъста, груба, малко мазна паста, разбърквана с вода или мляко, за да стане годна за пиене, новите технологии позволили обработката му до фина паста, та чак и до ядлив шоколадов блок.
Вероятно най-важното и едно от последните реални нововъведения (а не технически подобрения) била какаовата преса, създадена през 1828 г. от холандския химик Конрад ван Хойтен. Тя изстисквала какаовото масло (оставяйки праха, който ние наричаме какао) и довела не само до улесняването на по-късната обработка, но и до невероятното му поевтиняване.
Разбира се, много нови съставки също обогатили шоколада. Самият ван Хойтен добавил различни алкални соли, улесняващи смесването с вода и придаващи по-тъмен и плътен цвят. По-късно, през 1875 г., Даниел Петер и Анри Нестле добавили кондензирано мляко към шоколада. Техният кремобразен “млечен шоколад” придобил светкавична широка популярност. През 1879 г. пък Рудолф Линдт създал още едно важно приспособление – коничната машина (доста оригинално, машина, която прави конуси). Тя пресовала пастата от какаовите семена в сочни шоколадови блокчета, а името им идва от първата форма, която е ползвана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар