За сладоледа I част

Според легендата италианецът Итало Маркиони е този, който измисля за пръв път рогчето със сладолед. 

През 1903 Итало регистрира патента си в Ню Йорк, въпреки че продава сладоледени рогчета още от 1896.

Но как Маркиони стига до изобретението си?

Уморен от проблемите със счупените чаши, пълни със сладолед, Итало прозрял, че печените вафлени фунийки могат да заместят чудесно чашите.

Във фунийки или пластмасови чашки, днес 25 милиона италианци изяждат средно по 3-4 сладоледа на седмица. 



Всяка година италианецът поглъща средно по 9 кг сладолед.

Въпреки че почти всеки ден италианските сладоледажии предлагат нови и нови вкусове, най-търсените си остават шоколадът (cioccolato), предпочитан от 27 на сто от италианците, лешниковият (nocciola), който предпочитат 20 на сто от тях. 

Следват лимонът (limone)-13 %, ягодата (fragola)-12 %, страчатела (stracciatella)-9 % и чам-фъстъкът (pistacchio)-8 %.

Любителите на традиционните вкусове определят като доста странни синия сладолед и сладоледа


от рози, но те са направо невинни, в сравнение с предлаганите в Япония на базата на охлюви, индийско къри, люта чушка, соев сос , чесън, сол или змийска отрова.

Митът за сладоледа като нещо, от което се дебелее, е напълно погрешен, според италианските експерти. 

Сто грама сладолед съдържат около 200 калории, което е колкото 30 грама спагети със сос или колкото 200 грама месо. 

Затова и мнозина италианци през лятото заместват обеда си с лесно смилаемия от стомаха сладолед.