Шоколадът IV част

Шоколадът – европейска сладост. 


След като Ернан Кортес завзел Мексико през 1521 г. испанците бързо се образовали в изтънчения вкус на шоколада. Контактът им с ацтеките отворил широко портите не само на обмена на идеи и технологии, но и огромния и нов европейски пазар за екзотични храни, като самото какао. Той разбира се съвсем не бил единствената местна американска храна, която испанските изследователи срещнали и пренесли у дома. Техните кораби се завръщали претъпкани не само с какаови семена, но и царевица, люти чушки, ванилия и домати. По-късно към тях се присъединили и картофите, с което Европа окончателно започнала да готви с продукти от целия свят.

Едва ли някому е чудно как точно конкистадорите се сдобили с какао. Когато през 1521 г. Кортес повел хората си срещу воините на Монтесума и ги разгромил, ограбил имането на ацтекските благородници, сред които имало и много какао. И скоро испанските войници започнали да изискват трофея от същите хора, от които го събирали и ацтеките. 


В Испания, хората не можели да се наситят на новата напитка, никога досега неопитвана извън Америките. Главоломното нарастване на консумацията изисквало труда на милиони хора в отглеждането, брането и обработката както на захарта, така и на какаото. От началото на 17 до края на 19 век повечето работна ръка били роби – най-евтината възможна за собствениците на плантации. Първите поробени за каузата на шоколада били същите местни централноамериканци, но скоро недостига допълнил редиците им с пресни постъпления от Африка. В същото това време, между 1759 и 1788 година, над 12 милиона фунта шоколад били поглъщани годишно само в Мадрид.

Първоначално испанците, както споменах по-горе, пиели шоколада с канела и захар. Горчивият му вкус още първоначално не им се понравил, което, разбира се, съвсем не секнало ентусиазма им. Били опитани множество комбинации, но най-разпространената (онази с канелата и захарта) се утвърдила, раждайки днешния горещ шоколад.